Автор: Пламен Кънчев

Наличието на по-голяма сума спестявания, които да са достъпни при нужда – винаги е давало усещането за спокойствие и комфорт у обикновения човек. По-голямата част от хората трупат средства, защото имат необходимостта да се чувстват именно по този начин – да вярват, че са подсигурени и защитени от непредвидени обстоятелства, че могат да реагират при нужда от неочаквани покупки при възникнала необходимост. За съжаление спестяванията не могат да предоставят решение в тази посока и погрешната увереност по този въпрос води до редица последващи проблеми, включително и до огромни загуби и пропуснати ползи.

В статията ще разгледаме какво всъщност може да предостави действително спокойствие и какъв е най-разумният подход за действие по отношение на спестяванията при хората.

Ако се върнем мислено назад, припомняйки си различни периоди от своя живот, ще установим, че разходите ни са били с различен размер през отделните периоди от живота ни. При това в почти всички случаи разходите ни са били съпоставими със заработката, която сме произвеждали. С други думи, ние обичайно съобразяваме нашите разходи спрямо възможностите си и това, с което разполагаме към тогавашния момент.

Когато говорим за спестявания обаче, често с тях финансираме свои потребности, които рядко отговарят на финансовите ни възможности и доходите ни към настоящия момент.

Точно това е и една от причините, поради които е изключително погрешно да разполагаме с прекалено големи спестявания – това ни заблуждава, че можем да си позволим да харчим повече, отколкото в действителност ни позволяват приходите. Още повече че нашият входящ паричен поток, с който разполагаме към момента, би трябвало напълно да подсигури начина на живот, който водим, включително разходите, които не се плащат ежемесечно, а значително по-рядко във времето.

Често срещано явление при загуба на работа и постъпления е спестяванията да се ползват като буфер, докато не се започне нова дейност. Наблюденията категорично показват, че в повечето случаи хората не успяват да започнат нова работа, докато имат налични спестявания. Нещо повече – в случаи, когато спестяванията позволяват на човек да живее чрез тях за по-дълъг период от време – дори от порядъка на 1-2 години, липсата на нови приходи продължава до тяхното пълно изчерпване, а понякога дори до навлизането в последващи дългове.

В допълнение изкушенията, които ни заобикалят, в съчетание с наличието на голямо количество спестени средства, ни подтикват да вземаме значително по-бързи и емоционални решения за покупка, тъй като ги имаме готови и не се налага да мислим как да осигурим нужните средства за една или друга придобивка. Обратното – при липса на достатъчно средства се налага да направим преценка и добре да обмислим начина, по който е необходимо да подходим, за да си осигурим задоволяването на възникналата възможност. Това винаги е съчетано с по-задълбочено разсъждение и рационална преценка за ползите и необходимостта от точно този разход в точно този момент.

И тъй като „апетитът идва с яденето“, често спестяванията се задържат само до определен размер, тъй като винаги възникват разнообразни причини и допълнителни направления, по които да изтичат средства.

Ето защо на ролята на спестяванията не трябва да се гледа като на начин да се подсигурят стабилност и спокойствие. Минимална част от тях наистина трябва да се съхрани под формата на буфер, който да подсигури нужната стабилност в случай на непредвидени събития или „закупуване“ на време за реорганизиране на начина на живот в случай на спешна нужда. А ролята на всичко останало е да бъде впрегнато по начин, който да води до увеличение на приходите и нарастване на капитала.

В днешно време ясно може да се наблюдава как парите губят от своята покупателна способност, като темпът на тяхната обезценка през последните години е значително по-голям от нормалното. Ето защо е все по-ясно и видно как спестяванията се превръщат в загубени средства, тъй като тяхната стойност безпощадно се топи и пропилява с времето. Това, което остава, бива похарчено под натиска на цитираните вече обстоятелства – било то при спонтанни покупки или вследствие на определени непредвидени събития, които ограничават или дори изяждат приходите на един човек.

В живота истинската сигурност и спокойствие винаги са били плод на вътрешната увереност и способността ни да се адаптираме към променящия се свят. Когато човек отделя постоянно и регулярно време да се учи и развива, тогава той надгражда и подобрява своите умения и качества, като това го прави по-гъвкав и способен да се адаптира и съобрази с промените, които настъпват. Все пак оцеляването на човечеството до днешния момент се е случило единствено благодарение на способността на хората да се променят и настройват към променящия се външен свят.

Вероятно повечето хора са чували, че единственото сигурно нещо в света е промяната. Независимо от това при всеки един човек нуждата от сигурност и комфорт е заложена дълбоко в неговото съзнание. Ето защо наличието на ефективна система и стратегия за действие е от ключово значение, тъй като тя може да предостави точно тази сигурност, без да отнема способността на хората да се развиват и да израстват.

Разбира се, че е важно наличието на подходящи застрахователни и подсигуряващи продукти, които да подпомагат изграждането на стабилна система за осигуряване на спокойствие, но без подходящите навици и ежедневни действия за израстване и развитие на нови умения – нужната гъвкавост и адаптивност биха били непостижими.

Така основната цел на спестяванията е да се превърнат в средство за подсигуряване на допълнителни парични потоци или вложения, чрез които да се натрупва капитал, осигуряващ възможности на човек да постигне своите цели и действителна финансова свобода и независимост.

Интересно е да се знае, че спестяванията – били те малки или големи, биха могли да се впрегнат в разнообразни инвестиционни направления, които многократно да увеличат тяхната стойност през годините, без да е задължително да бъде ограничена възможността за последващото им използване. Всяка инвестиционна възможност включва в себе си разнообразни характеристики, свързани с нейния потенциал, ликвидност, време за реализация или очаквания за възвръщаемост.

Най-голямата заблуда при повечето хора е грешното тълкуване на риска, когато се говори за инвестиции. Причината е, че при обичайното тълкуване на тази характеристика пред човека се поставя неизвестността. Но това се дължи в по-голяма степен на липсата на познаване и разбиране на обстоятелствата, свързани с дадената инвестиционна възможност, отколкото с потенциалната вероятност тя да бъде реализирана в действителност. Т.е. само защото не знаем как точно ще се реализира дадена инвестиционна възможност, ние се съмняваме, че тя изобщо ще се реализира.

От друга страна, рискът от загуба на спестяванията при хората клони към 100%, или с други думи – почти сигурно е, че тези спестявания ще бъдат загубени – ако не вследствие на емоционални покупки или при потенциални проблеми, свързани с доходите, то благодарение на видимо огромната обезценка на тяхната стойност с течение на времето.

Тоест за хората е по-приемливо спестяванията им да загубят стойността си и да се стопят, отколкото опасността да сгрешат при избора на инвестиционна възможност, в която да вложат натрупания си капитал. В единия случай това неизменно ще се случи, а в другия има вероятност не само това да не се случи, но и да спечелят… Ето защо е изключително важно да се отделя време за подобряване на знанията и разбирането по отношение на инвестициите, икономиката и финансите. Трябва да се търсят хора, които прилагат и развиват дейности, доказващи на практика ефективното използване на разнообразни инвестиционни инициативи за дълъг период от време. Това е един от начините да се гарантира правилният подбор на добре премерени решения, които в най-голяма степен да отговарят на търсените потребности на всеки един човек. Разбира се, че с времето изборът на адекватни решения ще става по-лесен, но за да бъде изграден и придобит достатъчен опит в тази посока, е необходимо да се предприемат действия. Да се стои и да се чака – винаги води до негативен резултат, защото както вече бе споменато – обезценката на парите и рисковете от постепенно изконсумиране на спестяванията са напълно гарантирани.