Както е известно, протичащите у нас през изминалите 21 години процесите на демократизация, преход и изграждане на пазарна икономика и реформи в здравеопазването, социалното осигуряване и пр. се влияеха от множество фрагментарни, конюнктурни и неефективни решения, което доведе до множество негативни социални и икономически последици. До последици, които съществено се разминават не само с първоначалните очаквания на болшинството от българския народ, но и с политиките и практиките във водещите страни членки на ЕС. В областта на здравеопазването те доведоха до такива негативни последици и процеси като : ограничен достъп на значителна част от населението и най-вече на ниско доходните групи от него до необходимите му здравни услуги- най-същественото отстъпление от модела на неефективната, но работеща система за здравеопазване до 1989 г. ( според Ричард Ран и Роберт Ът 2) и общо недоволство – както от страна на ИМП, така и на пациентите и здравно осигурените лица ; бърза комерсиализация и нарастване на „джобните” в общите разходи за издръжка на здравната система без забележим здравен, социален и икономически ефект и при нарастваща неудовлетвореност както на ИМП, така и на здравно осигурените лица.

Основните причини за тези и множество други негативни последици в развитието на здравната система през последните 21 години търсим и виждаме в няколко най-общи и взаимно свързани и допълващи се негативни характеристикина здравната и по-общо на цялостната обществена политика, в т.ч. в:

1. Доминирането на крайно неолиберални теории и практики във всички области на общественото развитие, включително в здравеопазването, представящи пазара като панацея на нерешените или незадоволително решени проблеми; отричащи или силно подценяващи официално подкрепяната от ЕК и Лисабонския договор теорията и практиката на социалната пазарна икономика и конкретно - третирането на здравеопазването (наред с образованието и социалната защита ) като основни социални функции на съвременната европейска държава, в които пазара и пазарните отношения имат ограничено място и роля

2. Запазващия се и доминиращ фрагментарен и конюнктурен подход към проблемите на общественото развитие, включително проблемите на здравеопазването, довели до продължаващо и днес частично реформиране на системата. И в тази връзка : неизпълнено и до днес решение и на сегашното Правителството за преструктурира болничната помощ и преобразува на част от болниците в заведения за „долекуване, продължително лечение и медицинска рехабилитация ...или хосписи”, като тяхната издръжка се поеме от НЗОК/РЗОК - една от съществуващите множество относително самостоятелни причини за нарастващите разходи и снижаващата се ефективност на разходите за здравеопазване у нас; или за перманентно пренебрегваната необходимост от намилане на верния баланс между интересите на всички участници и пряко заинтересовани лица и групи, в т.ч. между интересите на ИМП, от една страна, и тези на здравно осигурените лица и пациентите, от друга страна; или между частния и обществения интерес и т.н.

3. Наличието на множество взаимно допълващи се пропуски, слабости и противоречия в действащото здравно законодателство3, в т.ч. : търговския статут на публичните ЛЗБП с доминиращо участие на държавата, както и търговският статут на физическите лица ИМП4 ; неефективна система за финансиране (най-вече на болничната помощ)
; липса на ясни и еднозначни правила относно правата и задълженията на участниците в проектирането на здравната реформа, управлението и контрола върху дейността на системата ; отнето с закон право на НЗОК да контролира качеството на заплащаните от нея здравните услуги; законовото задължение за НЗОК/РЗОК да сключва договори със всяко болнично заведение, включително с частни profit hospitals, които отговарят на определените условията в закона (по чл. 55, ал. 2, т. 1) и на критериите за осигуряване на достъпност и качество на медицинската помощ (по чл. 59г) - след като вече НЗОК е сключила договори с достатъчен брой лечебни заведения, които отговарят на въпросните условия и критерии, покриват потребностите на здравно осигурените лица от болнична помощ и изчерпват предвидените за целта средства в бюджета на НЗОК5 и т.н.

4. Продължаващата политиката и практиката на хронично недофинансиране на здравеопазването - доколкото относителният дял в БВП на публичните разходи за неговата издръжка у нас се колебае около 4.1 % през последните 5-6 г.- при средно 6.7 % за ЕС и 4.6 % за EU-10( Естония, Латвия, Литва, Полша, Република Чехия, Словения, Румъния и България) 5

По данни на МЗ в Националната здравна стратегия 2008-2013 г. общите разходи за здравеопазване в ЕС са 8.2 % от БВП, докато публичните – 6.1 %.

С оглед на правилното тълкуване на тези различия ще отбележим, че недостигът на средства в здравеопазването, обусловен от ниското относително тегло на публичните средства в БВП у нас е само част от нерешените финансови проблеми на здравната система. Не по-малко негативни финансови, здравни и пр. последици за населението и здравно осигурените лица произтичат от погрешни подходи, слабости и пропуски в действащото здравно законодателство, организацията и управлението на системата, включително от нерационалното разпределение и неефективно разходване на предоставяния й финансов ресурс, липсата на ясни и еднозначни правила и формален и неефективен контрол върху разходите.

5. Продължаващото подценяване на профилактиката на здравето и превенцията на заболеваемостта ; и от тази гледно точка - неефективното разпределение на средствата на системата между здравната профилактика, лечение и рехабилитация, имаща относително самостоятелен принос за нарастващите потребности от финансови средства, хроничния им недостиг и недофинансиране на системата.

6. Високото (най-високото за страните членки на ЕС) и като тенденция нарастващо относително тегло на „джобните” в общите разходи (публични и лични) за издръжка на здравната система : 38 % през 2007 г. по оценките на Св.Банка 6;42 % през 2008 г.- по оценката на МЗ 7 ; и вероятно, ако тази тенденция се запази, около 45- 50 % в края на 2010 и първата половина на 2011 г.

Източник www.bgeconomist.bg