Автор: Пламен Кънчев

Обичайно след природно бедствие се наблюдава по-голяма активност на хората в посока търсене на подходящи застраховки, за да подсигурят своето имущество. Причината за това е, че човек си дава сметка за важността от това да подсигури и защити своето имущество едва след като настъпи даден катаклизъм или определено неблагоприятно събитие. Малцина са тези, които се подсигуряват навреме, защото това е правилното действие, а не чак вследствие на определена ситуация да установят, че е нужно да предприемат стъпки в тази посока.

Именно поради тази причина в тази статия ще предоставим повече яснота и разяснения за начина, по който тези застраховки работят, и кога биха могли да ни свършат работа. И нека да уточним, че ще говорим единствено и само за застраховките, свързани с недвижимото имущество и вещите, намиращи се в него, тоест няма да говорим за други специфични видове застраховки като тези на автомобили, бизнеси и предприятия или друго общо застраховане.

Една от най-важните особености при сключването на имуществените застраховки е, че процесът по тяхното сключване е толкова улеснен, че почти винаги се позволява сключване на полица единствено на база информацията, която един човек предоставя – без задължително да има възможност да се направи проверка на нейната истинност. Тази особеност често води до последващи проблеми в случай на необходимост от изплащане на обезщетение при настъпило събитие, тъй като е напълно възможно да има някакво разминаване между заявената в полицата информация и действителните параметри на имуществото, обозначени в документите за собственост. Установяването на тези разминавания може да стане едва когато се направят стъпки към предявяване на претенция за изплащане на обезщетение, тъй като тогава застрахователят изисква за първи път копие от документа за собственост.

Именно поради тази причина е от изключителна важност правилният избор на застрахователен посредник, тъй като рядко се срещат компании, които да полагат нужното усилие за установяване на истинността на информацията с оглед предотвратяване на потенциалните проблеми при последващо изплащане на обезщетения, или въобще да имат професионално подготвени служители, които да разяснят по правилен начин нужната информация на клиента.

В допълнение – възможните за застраховане видове недвижима собственост често не включват редица типове постройки, които нямат нужните изисквания спрямо допустимите застрахователни условия. Например не могат да бъдат застраховани паянтови постройки и като цяло по-старите имоти, при които няма изградени стабилни основи и фундаменти, включително сглобяемите къщи, освен по изрично изключение на база индивидуално одобрение след предоставен снимков материал. Съответно нерядко има ситуации, при които е сключена застраховка на имот, който не попада в допустимите за застраховане имущества, и на практика се получава заплащане на безсмислен разход, неносещ застрахователна защита.

Също така точната квадратура и размери на площите на самия имот по отделните етажи оказват влияние върху правилното изчисление на базовото (минимално) застрахователно покритие, като грешната информация може да доведе освен до отказ от изплащане, и до намаляване на сумата за изплащане или до излишно заплащане на по-висока цена, без това да е необходимо.

Причината за този проблем може да се разбере на база изясняването на понятията за подзастраховане и надзастраховане. Тъй като става дума за имущество, което има действителна реална стойност, има потенциална опасност то да бъде застраховано на по-ниска стойност от неговата действителна цена и да води до частично покритие, или да бъде застраховано на по-висока стойност и така да се заплаща по-висока премия, без това да се отрази на потенциалното изплащане на по-високо обезщетение при настъпване на събитие.

Важна особеност при застраховането на имущество е, че в почти всички случаи става дума за застраховане на база възстановителна стойност, или застраховката покрива разходите за възстановяването на имота в неговия първоначален вид. С други думи, ако пазарната оценка на даден имот е изключително висока и сключената застраховка е на база пазарната цена, то това няма да доведе до изплащане на по-висока сума при настъпили щети, тъй като застрахователят изплаща разходи, свързани с възстановителната стойност, която е свързана с реалните разходи за ремонт на дадената част от имота. Съответно при пълно погиване на имота вследствие на по-тежко събитие, подобно на настъпилите земетресения в Турция, застрахователят може да прецени дали да избере да възстанови имота на база построяването на нов имот, ако разходите за това биха били значително по-малки, вместо изплащането на застрахователната сума, независимо дали е била съобразена с пазарната стойност на имота в съответния момент.

В тази връзка по-разумно е избраната застрахователна сума да се съобрази да е максимално близко спрямо текущата действителна стойност на имота, макар и застрахователите често да позволяват сключването на застраховката при минимално допустима застрахователна сума, съобразена с изчислените от застрахователя суми за възстановяване на имота при настъпване на щети. Разбира се, има и застрахователи, които допускат сключването на застраховки срещу много по-ниска застрахователна сума или с ограничено покритие, наричано „първи риск“, като целта е да се привлече интересът на клиентите на база по-ниската цена на самата застраховка. В тези случаи обаче получените обезщетения впоследствие при настъпване на събития нямат потенциал да подсигурят адекватни суми, чрез които успешно да се възстанови собствеността.

Друг важен аспект са видовете покрития, които даден човек може да избере и включи в застраховката си, като най-скъпоструващите покрития в България са свързани с покритието при земетресение и в случай на кражба. Специфична особеност при застраховките е, че всеки вид покритие има ясна дефиниция от страна на застрахователя, която се различава значително от потенциалните очаквания на един човек, свързани с това, което той си мисли, че се включва. Например покритието за природни бедствия и пожари има много точна и конкретна дефиниция за това кое точно се включва в графата за природни бедствия. Дефиницията на буря или ураганен вятър е свързана с конкретно количество валежи или скорост на вятъра над определено ниво, които е нужно да се потвърдят от Националния метеорологичен институт за конкретния регион, в който се намира имотът, за да се установи наличието на застрахователно събитие във връзка с изплащането на обезщетение по настъпило увреждане на имота.

Ето защо правилното разбиране на отделните покрития може да внесе допълнителна яснота кои рискове са действителна отговорност на застрахователя и кои нямат отношение към съответната застраховка. Понякога определени видове покрития може да включват определена сума или процент като самоучастие, като идеята е застрахователят да поеме разходите над определена сума. Често подобни самоучастия има при по-сериозни покрития, както е при земетресение, където отговорността на застрахователя се появява само когато обезщетението надвишава определена стойност от общото покритие, при това само за горницата над самоучастието, за което самият застрахован има лична отговорност. По този начин по-дребните ремонти в подобни ситуации остават отговорност на самите застраховани лица, независимо от това, че имат сключена застраховка на своето имущество.

Важна особеност е и наличието на документи за собственост или притежание, когато говорим за движимото имущество, тъй като при изплащане на обезщетения, засягащи движимото имущество, ще бъде необходимо да се докаже, че притежателят по документи е лицето, което е застраховано. Това може да стане както чрез гаранционните карти, така и на база фактури и документи покрай първоначалната покупка. В тази връзка чест проблем е, че определен вид документи не са съхранени и впоследствие става невъзможно успешното изплащане на обезщетение за увреденото имущество. Поради тази причина се препоръчва предварителното подсигуряване и на снимков материал, който да подпомогне потенциални бъдещи плащания, както и подаване на допълнителен опис към застраховката, когато това е възможно, включващ определени уреди и вещи, съставляващи движимата част от собствеността.

Друго погрешно очакване е, че застраховката трябва да покрива всякакви течове и аварии, а всъщност една голяма част от тези събития са свързани с естественото стареене на материалите или неправилната изработка на самия имот. Това е и причината много хора, които не са правилно информирани, да си мислят, че имайки застраховка, то всичко, което настъпи, е отговорност на застрахователя. В действителност една част от потенциалните събития са свързани с обичайната поддръжка на имуществото или с отговорността на строителя за правилното изграждане на имота.

В заключение трябва да се отбележи, че застраховката на имуществото е от изключително значение, тъй като стойността на имота и движимото имущество на хората значително надвишава техните доходи, поради което тяхното подсигуряване играе ключова роля за постигане на финансова устойчивост и стабилност при неблагоприятни събития. Често добрите застраховки, включващи достатъчно широк набор от покрития, възлизат на не повече от 150-200 лева на година, което е напълно разумен разход за подсигуряване. А понякога допълнителните клаузи към имуществените полици, които могат да бъдат направени – като подсигуряването на извънредни разходи за домашни любимци (включващи кучета или котки), помагат сериозно за намаляване на някои извънредни разходи на домакинството в тази посока.