Автор: Пламен Кънчев

Когато говорим за инвестиции, се сещаме за регулации, правила и съобразяването с определени структури и институции. Те създават правилата и организират начините, по които малкият инвеститор може да участва в различните съществуващи на пазара възможности. Малко хора обаче знаят, че правилата се създават от големите, за да могат те да се възползват от тях. Така, уж под претекст да предпазят малкия инвеститор, се осигурява защитата на големите да имат монополен достъп до печалби, които са недостъпни за обикновения човек.

В тази статия ще разгледаме по какъв начин достъпът до мащабни възможности бива ограничен и какъв е начинът да се достигне до опции за реален достъп до смислени печалби. На първо място нека да разгледаме какви са текущите ограничения, които възпрепятстват малкия инвеститор да участва в големите възможности.

Както всеки човек би могъл да се досети, първата основна трудност е свързана с достъпа до голямо количество капитал, което представлява непреодолим праг за участие при обикновените хора. Ето защо големите играчи притежават банки и фондове – за да могат да използват средствата на малкия инвеститор и чрез тях да си осигурят възможност за участие в мащабни проекти със значителна възвръщаемост.

В същото време създаването на фондовата борса е начинът, по който се дава привиден шанс за участие на малките наравно с големите инвеститори. Това отново има за цел да заблуди хората, които нямат представа как работи тази система, като тук дори няма да коментираме чисто спекулативния й характер при търговия на акции. На практика, при първоначалното публично предлагане на която и да е нова компания на борсата, се осъществява едно предварително договаряне за предлагането на акциите на тази компания от една конкретна голяма институция (най-често инвестиционна банка), която разпродава възможностите за включване на други банки и инвестиционни посредници. По този начин, при излизане на борсата на дадена компания, възможността за първоначално закупуване на акции от нея достига до обикновения човек едва след преминаването през неколцина прекупвачи. При това цената на акциите от например 30 долара за акция е скочила минимум двойно и за обикновения човек тя започва от над 60 долара за акция. Или в най-добрия случай печалбата на малкия инвеститор е поне 2 пъти по-малка – независимо че той придобива целия риск при покупката, докато големите институции успяват да си осигурят над 100% доходност веднага.

В допълнение посредниците по „хранителната“ верига на всички тези финансови структури биват щедро възнаграждавани, като честа практика при инвестиционните посредници е да манипулират обикновените хора, изговаряйки откровени лъжи и създавайки невъзможни очаквания. При това те не поемат абсолютно никаква част от риска при несполучлив резултат и не носят каквато и да е отговорност за своите действия. Честа практика е да се създават големи надежди покрай някое ново IPO (първично публично предлагане на дружество на борсата), като се пропуска да се упомене, че всъщност условията, при които големите играчи влизат в тези сделки, нямат нищо общо с условията, достъпни за обикновения инвеститор.

Фразата „предоставената информация не е препоръка за вземане на инвестиционно решение…“ в комбинация с това, че не се носи никаква отговорност, както и фактът, че инвестираните средства следва да бъдат само такива, които инвеститорът може да си позволи да загуби – всичко това гарантира на посредниците, че няма как някой да им търси отговорност и че могат по легален и законово уреден начин да се възползват от парите на малкия инвеститор.

В същото време съществуват разнообразни начини да се постигне ефективна организация на по-малките инвеститори, но те биват възпрепятствани от най-различни регулации и лицензи, които не им позволяват да се обединят и да постигнат достатъчно устойчив ефект, на базата на който да станат един от големите играчи. От една страна, законът не пречи хората да създадат дори своя собствена банка, но от друга страна – лицензирането и допускането на тази банка до пазара винаги е свързано с намирането на причини това да не се случи с мотива, че все пак интересите на малкия човек трябва да бъдат „защитени“. Не е добре обикновените хора да загубят своите средства, макар че в съществуващата игра на големите играчи се случва точно това по един достатъчно усъвършенстван начин – предоставя им се възможност да се докоснат до нищожни печалби, които в периоди на значителна инфлация като текущия водят само до стопяване на средствата на обикновения инвеститор. А за загубите винаги има неопределен виновник, от който няма как да се търси пряка отговорност, защото все пак „пазарът“ не може да се предвиди и „икономиката“ си има своите пикове и спадове.

От друга страна, е изключително трудно да се намерят истински справедливи и нетърсещи лична изгода обикновени хора, които да спомогнат за създаването на организационна структура, която да даде ефективна възможност на по-малките инвеститори да участват в нещо по-мащабно и да разпределят адекватно печалбите между участващите. Нашумелите преди години P2P (пиър ту пиър) системи, при които уж се дава възможност на малкия инвеститор да обедини капитала си с други малки инвеститори, за да участват в по-голямата игра, само водят до последваща сходна на борсата заблуда. Причината е, че компанията майка отново гледа своя интерес при изграждане на тази система. Обичайният достъп до разнообразни възможности през нея е силно ограничен и често се свежда до осигуряването на кредитиране и възможности, които генерират доходности от порядъка на няколко процента на година и се ползват от друга група хора. Логична е огромната разлика между неколкократното умножение на средствата, което големите играчи могат да си осигурят, от една страна, и постигането на годишни доходности от порядъка на 5-6% дори и понякога да достигат 10%.

Всъщност истинският потенциал за мащабни резултати се крие именно в реализирането на големи проекти от самото им начало в техния зародиш. За това обаче е нужно да се притежават както ефективна организация, така и организационни умения, подпомагащи правилното осъществяване, плюс фанатично постоянство, вяра и отдаденост.

Пример за обичайно и разбираемо вложение, който да предостави достатъчно светлина по този въпрос, може да се разгледа в сектора, свързан със земеделие. Ако един човек вложи средствата си в закупуването на земеделска земя и успее да придобие 20 декара висококачествена земеделска земя от поне 3-та или по-висока категория, то той би могъл да си осигури рента от порядъка на около 90 лева на декар за година, което при текущите цени на земеделските земи би означавало доходност от порядъка на не повече от 2-3% на година. В същото време притежаването на значително по-голямо количество земя би осигурило възможност тя да бъде обработвана, без да е необходимо да се отдава под аренда. Благодарение на 1000 пъти по-голямото количество земя ще се осигури възможността да се генерира печалба от нейната обработка, а тя би повишила възвръщаемостта десетки пъти.

Друг пример, който също е често срещан в днешно време, е придобиването на мащабен имот в града за жилищно строителство. Обикновеният инвеститор може единствено да се надява да участва в тази възможност, придобивайки апартамент на зелено с 25-30% отстъпка, и при благоприятно развитие на пазара да успее да си докара в най-добрия случай 50-60% доходност за 2-3 години. В същото време възможността за участие чрез достатъчно количество капитал, необходим за придобиването и изграждането на самия имот чрез добре организирана строителна дейност, би осигурила десетки пъти по-голям резултат.

Ето защо способността да се организира голямо количество капитал по ефективен начин, който да осигури реализирането на мащабни проекти, дава възможност за постигане на значително по-добри резултати. Като в някои случаи, при достатъчно търпение и постоянство, както и при възможност за ранен етап на включване, когато начинанията са още в своя първоначален етап на зародиш – резултатите могат да бъдат хиляди пъти по-големи, отколкото при стандартните възможности за участие.

За съжаление достъпността до подобни възможности винаги е свързана с познаването на правилните хора, като задължително трябва да се наблюдават и проследяват дългосрочните резултати за период от над 10-15 години назад. Това е един от малкото начини да се гарантира, че рискът за осъществяването на даденото начинание няма да е за сметка на недобросъвестност или на други отрицателни качества – като наличието на егоизъм или алчност.